Кротките послушни жени и несигурните мъже
Ровим си с моята прекрасна клиентка Нина по темата за интимните партньорства. Фокус ни е това, че винаги попада във връзки, които са унизителни за нея.
"Задоволявам се с малко. Въпреки, че знам, че [връзката] не ми е ок, оставам в нея и търпя. Отново съм с поредния, който не е изцяло с мен."
Заехме се да копаем по темата с Тета Хийлинг и да търсим "естествения любим" (по Беа Нади) на Нина.
В някакъв момент излиза съмнението "На мен не може да ми се случи такова нещо". Също убежденията на тати "разполагай се според чергата си", "ние сме обикновени хора - задоволявай се с малко". Имаше и много "не заслужавам, недостойна съм за своя естествен любим"... Докато не попаднахме на един прадядо, който е заформил интересното убеждение.
"На жената трябва да се дава малко за да е кротка и послушна."
Дядото беше несигурен в съпругата си и собственото си мъжество, и беше готов на всичко за "да му е вярна жената". Смяташе, че трябва да ѝ дава ограничено (пари, внимание), за да не се възгордее и да не му "избяга".
Ако на този прадядо това му е служило добре, то на Нина определено не ѝ служеше. Освободихме я от убежденията по темата, внедрихме ѝ вяра и увереност, че е достойна за естествения си любим, че го заслужава.
Нина си тръгна с усмивка на лице и леко сърце. Пълна с увереност, че срещата ѝ с нейния естествен любим е само въпрос на време.